Колко тежко е, когато близък тръгне на път!
Път наречен Смърт!
Път, от който няма да се върне…
но път хубав – казват, осеян с цветя
и красива бляскаща светлина.

Колко тежко е за тези, които оставаме тук
без него.
Повече не ще го видим, чуем да говори и се смее.

Но всички с мисия сме на Земята, а който
изпълни я си тръгва…
тръгва със светлината.
За друг живот, но не на Земята!

Живот при други,които чакат го отдавна.
Чакащи и нас!

Защото всеки някой ден умира,
но не всеки живее…
А достойните хора живеят и след смъртта си на Земята,
защото живеят в сърцата…