В памет на Трифон Иванов

Той идваше често в нашия град
предимно на мач – един от тълпата,
а беше известен – световно познат,
съвсем не личеше – следеше играта.

Той беше легенда, звезда, шампион
достойно заслужил медали и слава!
Такива се раждат веднъж на милион,
а после прославят народ и държава!

Живееше скромно, не бе грандоман.
Обичаше селски уют и идилия.
Естествен и земен – приятно обран,
сплотяваше хората, както религия!

Човек и приятел, баща и любим,
отдаде на футбола своята младост!
Железен в играта, в живота раним,
раздаващ се щедро за чуждата радост!

Отне го смъртта – дори не попита,
нахално и рано в разцвета на силите…
Днес цялата нация страда разбита,
но казват: “Животът остава за живите…

Автор: Таня Батаклиева

Оставете коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.